[1] (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
[2] Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
[3] Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.
[4] В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
[5] Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
[6] Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
[7] Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
[8] Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато 'Ме' изпитахте в пустинята,
[9] Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
[10] Четиридесет години негодувах против 'това' поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
[11] Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.