[1] (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
[2] И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
[3] Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни 'неща';
[4] Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
[5] Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
[6] От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
[7] Ни един 'от тях' не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
[8] (Защото 'толкова' скъп е откупът на душата им, Щото 'всеки' трябва да се оставя от това за винаги),
[9] Та да живее вечно И да не види изтление.
[10] Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво 'с тях' погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
[11] Тайната им мисъл е, 'че' домовете им 'ще траят' вечно, 'И' жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
[12] Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
[13] Това е пътят на безумните; Но пак 'идещите' подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
[14] Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
[15] Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
[16] Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
[17] Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на 'друг' подир него,
[18] Ако и да е облажавал душата си приживе, И 'човеците' да те хвалят, когато правиш добро на себе си,
[19] Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.
[20] Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.