[1] (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
[2] В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си 'към Него' без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
[3] Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
[4] Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
[5] Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
[6] Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, 'като казва:'
[7] Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
[8] Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
[9] Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
[10] Тогава рекох: Това е слабост за мене Да 'мисля, че' десницата на Всевишния се изменява.
[11] Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата 'извършени' от Тебе в древността,
[12] И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
[13] Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както 'истинският' Бог?
[14] Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
[15] Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
[16] Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
[17] Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
[18] Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
[19] През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
[20] Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.