[1] (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.
[2] Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, 'гдето по' северните 'му' страни 'Е' градът на великия цар.
[3] В палатите му Бог е познат като прибежище.
[4] Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.
[5] Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.
[6] Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.
[7] С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
[8] Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).
[9] Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.
[10] Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.
[11] Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.
[12] Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;
[13] Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир' вас'.
[14] Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи 'дори' до смърт.