[1] (По слав. 34). Давидов 'псалом. ' Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
[2] Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
[3] Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
[4] Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат 'да погубят' душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
[5] Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
[6] Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
[7] Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха 'яма' за душата ми.
[8] Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
[9] А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
[10] Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
[11] Несправедливи свидетели въстават И питат ме за 'неща', за които аз не зная 'нищо'
[12] Въздават ми зло за добро, 'За да бъде' в оскъдност душата ми.
[13] А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми 'и се повтаряше;'
[14] Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
[15] Но когато накуцвах в 'пътя си', те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха 'ме' без да престават.
[16] Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
[17] Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от 'тия' лъвове.
[18] Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
[19] Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
[20] Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
[21] Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
[22] Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
[23] Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
[24] Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
[25] Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни 'се изпълни. 'Нито да кажат: Погълнахме го.
[26] Да се посрамят и се опозорят заедно 'всички' Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
[27] Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
[28] И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.