[1] (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет . Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
[2] Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
[3] Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.
[4] Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек ?
[5] Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
[6] Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
[7] Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
[8] Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те 'записани' в Твоята книга?
[9] Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
[10] Чрез Бога ще хваля думите 'Му;' Чрез Господа ще хваля думите 'Му'.
[11] На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
[12] Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.
[13] Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли 'да избавиш и' нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?