[1] (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
[2] Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
[3] Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
[4] Който правиш ангелите Си 'силни като' ветровете. И слугите Си 'като' огнения пламък;
[5] Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
[6] Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
[7] От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
[8] Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
[9] Положил си предел 'на водите', за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
[10] 'Ти си', Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
[11] Напояват всичките полски зверове; С 'тях' дивите осли утоляват жаждата си;
[12] При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
[13] 'Ти си', Който поиш планините от високите Си обиталища, 'Тъй щото' от плода на Твоите дела се насища земята;
[14] Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
[15] И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
[16] Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
[17] Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
[18] Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
[19] Той е определил луната, за 'да показва' времената; Слънцето знае 'кога' да залязва.
[20] Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
[21] Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
[22] Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
[23] Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
[24] Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
[25] Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи 'животни', Животни малки и големи.
[26] Там плуват корабите; 'Там е и' чудовището, което си създал да играе в него.
[27] Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
[28] Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, 'и' те се насищат с блага,
[29] Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
[30] Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
[31] Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
[32] Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
[33] Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
[34] Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
[35] Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.