[1] (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
[2] Не! в сърцето 'си' вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
[3] Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
[4] Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, 'който' затиква ушите си,
[5] И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
[6] Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
[7] Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
[8] Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; 'Като' пометниче на жена, нека не видят слънцето.
[9] Преди да усетят котлите ви 'огъня от' тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
[10] Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
[11] Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.