[1] (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която 'принасям' с искрени устни.
[2] Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
[3] Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
[4] Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
[5] Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
[6] Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, 'и' послушай думите ми.
[7] Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите 'на Тебе'. От ония, които въстават 'против тях'.
[8] Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
[9] От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
[10] Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
[11] Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да 'ни' тръшнат на земята;
[12] Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
[13] Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
[14] От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в 'тоя' живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
[15] А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.