[1] (По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.
[2] Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
[3] Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
[4] Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
[5] Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
[6] Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
[7] И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
[8] Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
[9] Оня, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
[10] Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
[11] Господ знае, че човешките мисли са лъх.
[12] Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И 'когото' учиш от закона Си,
[13] За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
[14] Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
[15] Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
[16] Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
[17] Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
[18] Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, 'Тогава', Господи, Твоята милост ме подпря.
[19] Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
[20] Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
[21] Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
[22] Но Господ е високата моя кула, И Бог мой 'е' канара, при която прибягвам.
[23] Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.