[1] (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си 'ме'.
[2] Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
[3] Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
[4] Защото 'докато' думата не е 'още' на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
[5] Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
[6] 'Това' знание е пречудно за мене; Високо е; не мога 'да го стигна'.
[7] Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
[8] Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
[9] 'Ако' взема крилата на зората 'И' се заселя в най-далечните краища на морето,
[10] И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
[11] Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще 'стане на' нощ,
[12] То и самата тъмнина не укрива 'нищо' от Тебе, А нощта свети като деня; 'За Тебе' тъмнината и светлината са безразлични.
[13] Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
[14] Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае 'това'.
[15] Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната 'ми' форма.
[16] Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките 'ми' определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
[17] И колко скъпоценни за мене са 'тия' Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
[18] 'Ако бих поискал' да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
[19] Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
[20] Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат 'против Тебе' заради суета.
[21] Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
[22] Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
[23] Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
[24] И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.