[1] (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
[2] Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
[3] Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
[4] Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
[5] Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
[6] Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе 'ще бъде' винаги хвалението ми.
[7] Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
[8] Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.
[9] Не ме отхвърляй във време на старостта 'ми;' Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
[10] Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
[11] И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да 'го' избави.
[12] Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
[13] Нека се посрамят 'и' се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
[14] Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
[15] Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, 'което ми вършиш, 'Защото не мога 'да ги' изброя.
[16] Ще дойда 'и ще хваля' мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
[17] Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
[18] Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на 'идещия' род, Твоята мощ на всичките бъдещи 'поколения'.
[19] Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
[20] Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
[21] Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
[22] И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
[23] ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
[24] Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.