[1] (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? 'Защо стоиш' далеч и не ми помагаш, 'Нито внимаваш' на думите на охкането ми?
[2] Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
[3] Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
[4] На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
[5] Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
[6] А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
[7] Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава 'и казват:'
[8] Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
[9] Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам 'като бях' на майчините си гърди,
[10] На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
[11] Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
[12] Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
[13] Отвориха срещу мене устата си, 'Като' лъв, който граби и реве.
[14] Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
[15] Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
[16] Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
[17] Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
[18] Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
[19] Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
[20] Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.
[21] Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
[22] Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
[23] Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
[24] Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
[25] От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
[26] Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
[27] Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
[28] Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
[29] Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
[30] Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на 'идното' поколение.
[31] Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, 'казвайки', че Той е сторил 'това'.