[1] (По слав. 49). Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
[2] От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
[3] Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
[4] Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, 'казвайки:'
[5] Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
[6] И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
[7] Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
[8] Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, 'които' са винаги пред Мене,
[9] Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
[10] Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
[11] Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
[12] Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
[13] Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
[14] Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
[15] И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
[16] Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
[17] Тъй като 'сам' ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
[18] Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
[19] Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
[20] Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
[21] Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; 'Но' Аз ще те изоблича, и ще изредя 'всичко това' пред очите ти.
[22] Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да 'ви' разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
[23] Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.