[1] (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
[2] Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
[3] Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
[4] Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са 'извършени' с вярност.
[5] Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
[6] Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
[7] Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
[8] Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
[9] Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
[10] Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
[11] Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
[12] Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
[13] Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
[14] От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
[15] Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.
[16] Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен 'мъж' не се отървава чрез голямо юначество.
[17] Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави 'никого'.
[18] Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
[19] За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
[20] Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
[21] Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.
[22] Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.