[1] Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
[2] Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, 'като' казват:
[3] Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
[4] Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
[5] Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, 'казвайки:'
[6] Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
[7] Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
[8] Поискай от Мене и Аз ще 'ти' дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
[9] Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
[10] Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
[11] Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
[12] Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.