[1] (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си 'и' според правдата Си.
[2] И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив 'човек'.
[3] Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които 'са' отдавна умрели.
[4] Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
[5] Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
[6] Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми 'жадува' за Тебе като безводна земя. (Села).
[7] Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.
[8] Дай ми да чуя рано 'гласа на' милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.
[9] Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
[10] Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
[11] Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
[12] И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.