[1] (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост 'трае' до века.
[2] Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
[3] Блажени ония, които пазят правосъдие; 'Блажен' оня, който върши правда на всяко време.
[4] Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
[5] За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
[6] Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
[7] Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
[8] При все това 'Бог' ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
[9] Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
[10] И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
[11] Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
[12] Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
[13] 'Но' скоро забравиха делата Му, Не чакаха 'изпълнението на' намерението Му,
[14] Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
[15] И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
[16] Също и на Моисея те завидяха в стана. 'И' на Господния светия Аарон.
[17] Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
[18] И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
[19] Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
[20] Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
[21] Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
[22] Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
[23] Затова Той каза, че ще ги изтреби; 'Само че' избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да 'ги' погуби.
[24] Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
[25] А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
[26] Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
[27] И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по 'разни' страни,
[28] Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви 'принесени' на мъртви 'богове'.
[29] И тъй, предизвикаха 'Бога' с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
[30] Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
[31] И това му се вмени за правда Из род в род до века.
[32] Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
[33] Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та 'Моисей' говори несмислено с устните си.
[34] 'При това', те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
[35] Но се смесиха с 'тия' народи, И се научиха на техните дела;
[36] Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
[37] Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
[38] И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
[39] Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
[40] Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
[41] Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
[42] Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
[43] Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, 'Затова' се и унижиха поради беззаконието си.
[44] Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
[45] Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
[46] Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
[47] Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
[48] Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.