[1] (По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
[2] Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
[3] Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. 'Тогава' проговорих с езика си, 'казвайки:'
[4] Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
[5] Ето, направил си дните 'като' педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
[6] Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа 'съкровища', но не знае кой ще ги прибере.
[7] И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
[8] Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
[9] Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори 'това'.
[10] Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
[11] Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието 'му, 'Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е 'само' лъх; (Села).
[12] Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе 'И' пришелец, както всичките мои бащи.
[13] Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.