[1] (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева . Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
[2] Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
[3] Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
[4] Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
[5] Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
[6] Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
[7] Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
[8] Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
[9] Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
[10] На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат 'и' ще Те хвалят? (Села).
[11] В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в 'мястото на' погибелта верността Ти?
[12] Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти 'дела', И правдата Ти в земята на забравените?
[13] Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
[14] Господи, защо отхвърляш душата ми? 'Защо' криеш лицето Си от мене?
[15] От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, 'и' в изумление съм.
[16] Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
[17] Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
[18] Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.