[1] (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
[2] Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
[3] Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
[4] Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
[5] В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
[6] Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
[7] Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
[8] И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
[9] Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
[10] Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
[11] На всичките си противници станах 'за' укор, А най-вече на ближните си, И 'за' плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
[12] Като някой умрял бидох забравен от сърцето 'на всичките; 'Станах като счупен съд;
[13] Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
[14] Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
[15] В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
[16] Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
[17] Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
[18] Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
[19] Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, 'И' която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
[20] Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
[21] Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
[22] А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
[23] Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
[24] Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.