[1] (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
[2] Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато 'Те' призова, послушай ме незабавно.
[3] Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
[4] Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
[5] Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
[6] Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
[7] Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
[8] Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
[9] Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
[10] Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
[11] Дните ми са като уклонила се сянка 'по слънчев часовник', И аз изсъхвам като трева.
[12] Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
[13] Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
[14] Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
[15] И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
[16] Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
[17] Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
[18] Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
[19] Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
[20] За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт ;
[21] За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
[22] Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
[23] Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
[24] Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
[25] Отдавна Ти, 'Господи', си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
[26] Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
[27] Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
[28] Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.