[1] (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
[2] Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
[3] Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
[4] Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
[5] Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
[6] Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
[7] Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
[8] Изнемощях и премного съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
[9] Господи, 'известно е' пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
[10] Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
[11] Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
[12] Също и ония, които искат живота ми, турят примки 'за мене'; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
[13] Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
[14] Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
[15] Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
[16] Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
[17] Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
[18] Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
[19] Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
[20] Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
[21] Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
[22] Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.