[1] (По слав. 35). За първия певец. 'Псалом' на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.
[2] Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
[3] Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
[4] Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
[5] Господи, Твоето милосърдие 'стига' до небето, Верността Ти до облаците;
[6] Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
[7] Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.
[8] Ще се напояват от най-доброто на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
[9] Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
[10] Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
[11] Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
[12] Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.