[1] (По слав. 68). За първия певец, по криновете, Давидов 'псалом 'Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
[2] Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
[3] Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
[4] Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме 'заставиха' да върна онова, което не бях грабнал.
[5] Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
[6] Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
[7] Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
[8] Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
[9] Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
[10] Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
[11] Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
[12] За мене приказват седящите в портата; И 'аз станах' песен на пияниците.
[13] Но аз към Тебе 'отправям' молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
[14] Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
[15] Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
[16] Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
[17] И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
[18] Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
[19] Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.
[20] Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
[21] И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
[22] Трапезата им пред тях нека 'им' стане примка, И когато са на мир 'нека стане' клопка.
[23] Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
[24] Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
[25] Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
[26] Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
[27] Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
[28] Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
[29] А мене, 'който' съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
[30] Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
[31] И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога 'и' копита.
[32] Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
[33] Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
[34] Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
[35] Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И 'людете Му' ще се заселят там, и ще го владеят.
[36] Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.