[1] (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
[2] На върбите всред него Окачихме арфите си.
[3] Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, 'поискаха' веселие, 'казвайки': Попейте ни от сионските песни.
[4] Как да пеем песента Господна В чужда земя?
[5] Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми 'изкуството си!'
[6] Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
[7] Помни, Господи, против едомците Деня 'на разорението' на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете 'го' до основата му!
[8] Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
[9] Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!