[1] (По слав. 77). Асафово поучение . Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
[2] Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
[3] Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
[4] Няма да 'го' скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
[5] Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
[6] За да 'ги' знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да 'ги' разказват на своите чада,
[7] За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
[8] И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
[9] Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
[10] Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
[11] А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
[12] Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
[13] Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
[14] Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
[15] Разцепи канари в пустинята, И 'ги' напои изобилно като от бездни.
[16] И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
[17] Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
[18] Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
[19] И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
[20] Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
[21] Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
[22] Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще 'ги' избави.
[23] При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
[24] Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
[25] Всеки ядеше ангелски хляб ; Прати им храна до насита.
[26] Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
[27] Наваля върху тях и месо 'изобилно' като прах, И птици крилати 'много' като морския пясък;
[28] И направи 'ги' да падат всред стана им, Около жилищата им.
[29] И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
[30] А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
[31] Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
[32] При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
[33] Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
[34] Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
[35] И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
[36] Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
[37] Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
[38] Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието 'им' и не 'ги' погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
[39] И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
[40] Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
[41] Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
[42] Не си спомнюваха 'силата на' ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
[43] Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
[44] И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
[45] 'Как' прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
[46] И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
[47] 'Как' порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
[48] И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
[49] 'Как' изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
[50] Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
[51] 'Как' порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите 'им' в шатрите на Хама,
[52] А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
[53] И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето 'ги' покри;
[54] 'Как' ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
[55] И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
[56] Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против 'Него', И не пазеха наредбите Му,
[57] Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
[58] Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
[59] Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
[60] Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
[61] И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
[62] Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
[63] Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
[64] Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
[65] Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който 'ободрен' от вино, вика;
[66] И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
[67] При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
[68] Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
[69] Съгради светилището Си като 'небесните' възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
[70] Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
[71] Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
[72] Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.