[1] (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
[2] Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
[3] Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
[4] Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
[5] Защо си отпаднала душе моя? И 'защо' се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя 'За' помощта от лицето Му.
[6] Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на 'планините' Ермон, от гората Мисар.
[7] Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
[8] 'Но пак' денем Господ ще заръча за 'мене' милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
[9] Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
[10] Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
[11] Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: 'Той е' помощ на лицето ми и Бог мой.