[1] (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня . Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
[2] Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
[3] Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
[4] Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
[5] Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще 'Те' славословят устата ми.
[6] Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
[7] Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
[8] Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
[9] А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
[10] Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
[11] А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото 'име', ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.