[1] (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
[2] Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, 'като каза:'
[3] Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
[4] Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
[5] Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
[6] Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
[7] Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
[8] Стани, Господи, 'и влез' в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
[9] Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
[10] Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
[11] Господ се кле с вярност на Давида, - 'И' няма да пристъпи 'думата Си, - Казвайки': От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
[12] Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
[13] Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
[14] Това, 'каза Той', Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
[15] Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
[16] Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
[17] Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
[18] Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.