[1] (По слав. 141). Давидово поучение . Молитва когато беше в пещерата . С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
[2] Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.
[3] Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.
[4] Погледни надясно 'ми' и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
[5] Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
[6] Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
[7] Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.