[1] (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
[2] Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
[3] Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила 'Даже' враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
[4] Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
[5] Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
[6] Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
[7] Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
[8] Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
[9] Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
[10] Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
[11] Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
[12] Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато 'място'.
[13] Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
[14] Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
[15] Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
[16] Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
[17] Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
[18] Ако в сърцето си бях гледал 'благоприятно' на неправда, Господ не би послушал;
[19] Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
[20] Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене 'ни' молитвата, ни Своята милост.