[1] (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
[2] Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми 'нека бъде' като вечерна жертва.
[3] Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.
[4] Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.
[5] Нека ме удари праведният; 'това ще ми бъде' благост; И нека ме изобличава; 'това ще бъде' миро на главата 'ми'; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.
[6] Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.
[7] Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,
[8] Понеже очите ми 'са обърнати' към Тебе, Господи Иеова 'Понеже' на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.
[9] Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.
[10] Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина 'неповреден'.