[1] (По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
[2] (10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
[3] (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
[4] (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
[5] (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
[6] (14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
[7] (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
[8] (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
[9] (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
[10] (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
[11] (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
[12] (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
[13] (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
[14] (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
[15] (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
[16] (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
[17] (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в 'мястото на' мълчанието;
[18] (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.