[1] (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
[2] Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
[3] Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
[4] За 'отплата на' любовта ми те ми станаха противници; Но аз 'все съм' на молитва.
[5] И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
[6] 'Господи', постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
[7] Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
[8] Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
[9] Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
[10] Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят 'хляб'.
[11] Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
[12] Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
[13] Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
[14] Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
[15] Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
[16] Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да 'ги' умъртви.
[17] Да! той обичаше да проклина, и 'проклетията' го стигна; Не му беше драго да благославя, и 'благословението' се отдалечи от него.
[18] Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
[19] Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
[20] Това 'нека бъде' въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
[21] А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
[22] Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
[23] Преминал съм като уклонила се сянка 'по слънчев часовник;' Изхвърлен съм като скакалец.
[24] Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
[25] И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
[26] Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
[27] За да познаят, че това е Твоята ръка, 'Че' Ти си сторил това, Господи.
[28] Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
[29] Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
[30] И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
[31] Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.