[1] (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
[2] Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
[3] Всеки един от тях се обърна надире; 'всички' заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
[4] Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми 'както' ядат хляб, И не призовават Бога?
[5] Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
[6] Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.