[1] (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си .
[2] Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
[3] Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
[4] Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност 'стига' до облаците.
[5] Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти 'нека бъде' по цялата земя.
[6] За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
[7] Бог говори със светостта Си; 'затова', аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
[8] Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
[9] Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
[10] Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
[11] Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш 'вече', о Боже, с войските ни?
[12] Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
[13] Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.