[1] (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? 'Защо' се криеш във време на неволя?
[2] (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които 'ония' измислюват.
[3] (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, 'даже Го' презира.
[4] (24)Нечестивият, от гордостта на лицето 'си казва: Господ' няма да издири; Всичките му помисли 'са, че' няма Бог.
[5] (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
[6] (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма 'да изпадна' в злощастие.
[7] (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
[8] (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
[9] (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
[10] (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
[11] (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
[12] (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
[13] (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да 'Го' издирваш?
[14] (34)Ти си 'го' видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да 'ги' хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
[15] (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, 'докато' не намериш 'вече от него'.
[16] (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
[17] (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
[18] (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.