[1] (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна . Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
[2] Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
[3] До кога, всички вие, ще нападате на човека За да 'го' съборите като наведена стена и разклатен плет?
[4] Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
[5] Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам 'помощ'.
[6] Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
[7] У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
[8] Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
[9] Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; 'Турени' на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-'леки' от суетата.
[10] Не уповавайте на насилие, И не се 'надявайте' суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте 'към него' сърцето си.
[11] Едно 'нещо' каза Бог, да! две 'неща' чух, - Че силата принадлежи на Бога,
[12] И 'че' на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.