[1] (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
[2] Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; 'Спомни си и' за хълма Сион, в който си обитавал.
[3] Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, 'Към' всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
[4] Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
[5] Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
[6] И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
[7] Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти 'като го повалиха' на земята.
[8] Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
[9] Знамения 'да се извършат' за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога 'ще се продължава това'.
[10] До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
[11] Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? 'Изтегли я' изсред пазухата Си 'и' погуби 'ги'.
[12] А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
[13] Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
[14] Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
[15] Ти си разцепил 'канари, за да изтичат' извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
[16] Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
[17] Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
[18] Помни това, 'че' врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
[19] Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
[20] Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
[21] Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
[22] Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
[23] Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.