[1] (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта . Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
[2] Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
[3] Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.
[4] Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото 'е' истината. (Села).
[5] За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
[6] Бог говори със светостта Си; 'затова', аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
[7] Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
[8] Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
[9] Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
[10] Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш 'вече', о Боже, с войските ни?
[11] Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
[12] Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.