[1] (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост 'трае' до века.
[2] 'Така' нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
[3] Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг .
[4] 'Едни' се скитат по пустинята, 'по' усамотен път, Без да намират населен град
[5] Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
[6] Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
[7] И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
[8] Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
[9] Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
[10] 'Други' седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
[11] Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
[12] Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да 'им' помогне.
[13] Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
[14] Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
[15] Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
[16] Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
[17] 'А пък' безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
[18] Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
[19] Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
[20] Изпраща словото Си та ги изцелява, И 'ги' отървава от ямите, 'в които лежат'.
[21] Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
[22] И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
[23] Ония 'пък', които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
[24] Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
[25] Защото, 'когато' заповядва и дига бурния вятър, Който повдига 'морските' вълни,
[26] Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
[27] Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
[28] Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
[29] Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
[30] Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
[31] Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
[32] Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
[33] Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
[34] Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
[35] Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
[36] И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
[37] И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
[38] Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
[39] Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
[40] Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
[41] А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
[42] Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
[43] Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват 'човеците' за Господните милости.