[1] (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
[2] Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
[3] Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
[4] Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
[5] Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
[6] То излиза от 'единия' край на небето, И обикаля до 'другия' му край; От топлината му нищо не се укрива.
[7] Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
[8] Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
[9] Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
[10] Желателни 'са' повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
[11] Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
[12] Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните 'прегрешения'.
[13] Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
[14] Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.