[1] (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
[2] Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
[3] Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
[4] Ти си Цар мой, Боже; Заповядай 'да стават' победи за Якова.
[5] Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
[6] Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
[7] Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
[8] С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
[9] Но сега Ти си 'ни' отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
[10] Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
[11] Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
[12] Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
[13] Правиш ни 'за' укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
[14] Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
[15] Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
[16] Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
[17] Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
[18] Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
[19] Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
[20] Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
[21] То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
[22] Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
[23] Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не 'ни' отхвърляй за винаги.
[24] Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
[25] Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
[26] Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.