[1] (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей . Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
[2] Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
[3] Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
[4] Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И 'като' нощна стража.
[5] Като с порой ги завличаш; те стават 'като' сън; Заран са като трева, която пораства;
[6] Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
[7] Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
[8] Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
[9] Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
[10] Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
[11] Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
[12] Научи 'ни' така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
[13] Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
[14] Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
[15] Развесели ни съразмерно с дните, 'в които' си ни наскърбявал. И с годините, 'в които' сме виждали зло.
[16] Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
[17] И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, 'да ни ръководи;' И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.