<Псалми 129

[1] (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

[2] Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

[3] Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

[4] 'Но' Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

[5] Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

[6] Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

[7] С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

[8] Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! 'Та да им отговарят: И ние' ви благославяме в името Господно!