[1] (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.
[2] Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
[3] Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
[4] Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
[5] Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
[6] Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
[7] Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.
[8] Господ отваря 'очите на' слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
[9] Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
[10] Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!