[1] (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата . Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат 'тия' бедствия.
[2] Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
[3] Ще прати от небесата и ще ме избави, 'Когато ме' укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
[4] Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, 'Между' човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
[5] Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти 'нека бъде' по цялата земя.
[6] Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
[7] Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
[8] Събуди се, душе моя ; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
[9] Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
[10] Защото Твоята милост е велика 'дори' до небесата. И Твоята вярност до облаците.
[11] Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти 'нека бъде' по цялата земя.