[1] (По слав. 143). Давидов 'псалом'. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -
[2] 'Който' ми 'показва' милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
[3] Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
[4] Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
[5] Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
[6] Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
[7] Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
[8] Чиито уста говорят суета, И чиято десница 'в клетва' е десница на лъжа,
[9] Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
[10] Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
[11] Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница 'в клетва' е десница на лъжа.
[12] Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
[13] 'Когато' житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, 'И' овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
[14] 'Когато' воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
[15] 'Тогава' блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!