[1] (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
[2] Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
[3] Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
[4] Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
[5] Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
[6] Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
[7] Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
[8] Всякога помни завета Си; Словото е заповядал 'да стои' за хиляда поколения,
[9] Което изговори на Авраама, И клетвата, 'с която се закле' на Исаака,
[10] Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
[11] Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
[12] Когато те бяха 'още' малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
[13] И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
[14] Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
[15] 'Като каза:' Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
[16] После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
[17] Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
[18] Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в 'притискането от' желязото,
[19] До като дойде време 'да се изпълни' думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
[20] Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
[21] Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
[22] За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
[23] Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
[24] Гдето 'Господ' умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
[25] Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
[26] Прати слугата Си Моисея, 'И' Аарона, когото бе избрал.
[27] Които извършиха всред тях знаменията 'Му 'И чудесата 'Му' в Хамовата земя.
[28] Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите 'Му' .
[29] Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
[30] Земята им кипна с жаби 'Дори' до вътрешните стаи на царете им.
[31] Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
[32] Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
[33] Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи 'всичките' дървета в пределите им.
[34] Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
[35] Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
[36] Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
[37] И изведе 'людете Си' със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше 'по пътя'.
[38] Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
[39] Разпростря облак да 'ги' покрива. И огън да 'им' свети нощем.
[40] Те поискаха и Той 'им' докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
[41] Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места 'като' река.
[42] Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
[43] Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
[44] Даде им земите на народите; И те усвоиха 'плода, за който' племената бяха се трудили,
[45] За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.